Александър Петров - разказ за една къща на стара София
НЕВЯНА ПЕТРОВА-БЕРГЕР
Начало
Част Втора Част Втора
??????? ???????????????? Галерия
??????? ???????????????? Контакт

Alexpetrov. eu, Alexander Petrov, das Haus von Herr Alexander Petrov Haus, Alexander Petrov's house, Neviana Petrova-Berger, Sofia, Bulgarien, Bulgaria, München, Deutschland

 

 

Добре дошли в сайта на Невяна Петрова-Бергер
Разказ за една къща на стара София
 

Има много легенди за софийските улици! Улиците изглеждат като хората – раждат се, развиват и променят през годините, но винаги пазят историята на техните жители.

Така се върнах към миналото на една стара софийска улица, наречена Сан Стефано, която таи духа на няколко поколения и преживяла историята на няколко режима.

В памет на архитектурното богатство на България и в памет на създателите на една от красивите къщи на София реших да ви разкажа за миналото, настоящето и бъдещето на една от малкото запазили автентичния си вид сгради от стара София.

Къщата от стара София

Ударите на съдбата са превърнали голяма част от сградите в този квартал в обект на интереси на господстващата върхушка.

В близост до Докторската градина, недалеч от престижната улица Оборище, в квартала на достолепни къщи, строени от индустриалния, търговски, политически и културен елит на страната, в годината 1924 Борис Стоянов и Александър Петров купуват къщата с настоящият адрес Сан Стефано 3. Според крепостния акт от 1897 година къщата била притежание на Павел Милюков, министър на външните работи на Първото временно правителство в Русия 1917, академик и почетен доктор на Софийския Университет и на Университета в Кембридж. През 1934 година заможният българин Борис Стоянов продава своя дял на Александър Петров, банкер.

Бих искала да си мисля, че историята на тази сграда започва от тук.

Може би защото предишните й собственици са само имена, докоснали се до мен, и може би защото една автентична снимка на Александър Петров пред къщата му дава тласък на мислите ми върху онова време.

 
Езерото Ариана в София

Тогава в онези времена в този район построили къщи индустриалецът Иван Балабанов, големият тютюнотърговец Дончо Полавеев. Недалеч е Чапрашиковата къща на тютюнотърговеца Крум Чапрашиков. В близост е бил и дома на банкера Анджело Куюмджийски, свързан с американския и с френско-белгийски капитал. Сега наоколо е дипломатическият елит в София и настоящата висша политическа и културна прослойка на обществото. Така или иначе квартала запазил славата си на престижен район в София

Александър Петров

Моят дядо купил къщата от свой заможен братовчед и започнал постепенно превръщането и в образцов за онова време дом. Така разказват и малко останалите живи свидетели от квартала, които познавали фамилията ни.

„ Този дом беше образцов, красива и изискана къща! “

Баба ми я помнят с аристократичното й поведение и изискан вкус, обичала дома, помагала на хората, имала склонност към благотворителност.

Като директор на Франко-Белгийска Банка на Балканите и по силата на съдбата дядо ми имал достъп до елитното общество на столицата. След ликвидацията на Банката работил за изграждане на финансовата система на България и допринесъл за усъвършенстването на счетоводните структури.
 

Така създал красив дом с любов и вкус, в изискан виенски стил и се отдал на семейството си. Но не за дълго. Като в добрите и лоши приказки, съдбата преобърнала стремежа му към добро в борба за живот. Дошла национализацията, къщата била отчуждена и следвала историята на режима, така, както и всички останали в този квартал. За известно време на партера са настанени белогвардейци с аристократично потекло. Лили Патева, балерина, живее с майка си дълги години на Сан Стефано 3. Баба й е била богата по потекло белогвардейка. По-късно тук живее и доктор Литягин, също с руски произход.

Благосклонни към дядо ми, тогавашните управляващи му оставили един от етажите да живее в него, а другите превърнали в убежище на Софжилфонд. Хора от други прослойки и с други интереси превърнали образцовия дом в развалина. Той самият не бил в състояние да поддържа сградата, от елитния за времето си банкер останал примирен човек . Така си го спомням и аз. С каквото можеше се грижеще за оставеното му жилище и живееше без надежда! По същия път продължи и моят баща, считан от неколцина за буржоа заради произхода си и защото принадлежеше към гражданското съсловие с частна собственост. Беше в своя бранш преуспял строителен инженер, разбираше много от строителство, но до реституцията му липсваше стимул и средства за поддръжка.
Невяна Петрова - Бергер

Надежда имам аз, а годината е 2011! Един век по-късно от създаването на тази къща да намери старата си принадлежност и да се превърне отново в това, за което моят дядо е мечтал и я е създал. Да остане хубавата стара софийска къща във виенски стил и запази това, което той ни е разказал и е оставил в спомените си и в историята.

Годините минават и хората се променят, променят и обществото, в което живеят, но едно изискване остава – да спазват йерархията. Спазвали са я древните българи, спазва се и в съвременния свят! Йерархия на обществото е понятие силно зависимо от ценността на образованието. Съдбата предопределила къщата да се предава в елитно образовано общество.

Разказах ви, дядо ми бил Banquier, родителите ми завършили висше образование и се стремили да постигнат перфекционизъм в професията си. Аз имах щастието да завърша един от най-елитните европейски университети, Ludwig - Maximilians - Universitat in Munchen.

Две поколения, баща и син се борили срещу неправдата и постигнали малко от истинската й принадлежност, от носталгия и дълг.

 
Техния път искам да продължа и аз!